Този разказ е за едно момиченце, което се изгубило в тъмна гъста гора. То викало и плачело, но напразно. Обезпокоените родители, заедно с група доброволци, го търсели като обезумели. Когато станало тъмно, те отложили търсенето за сутринта.
В ранните утринни часове, бащата на детето отново влязъл в гората и продължил да го търси. В един момент той забелязал момиченцето на една скала, дълбоко заспало на тревата. Той го извикал по име и се втурнал към него. Детето се сепнало, събудило се и обвило с ръчички около баща си. Докато стояли така прегърнати, детето повтаряло:
- Татко, намерих те!
Да знаем накъде сме тръгнали е първата стъпка за да стигнем там.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар