петък, 7 август 2009 г.

спомен за прадядо ми

спомен за прадядо ми
Днес трудно могат да се намерят достойни образци на традиционната и билейската мъжественост, но има един пример, който обичам да разказвам по този повод. Става дума за прадядо ми, който е починал година преди да се родя.
Преди години за Рождество, баща ми, майка ми, двете ми лели и брат им, се събраха на родова среща във Варна. Щастливото събитие продължи пет дни и те прекараха почти цялото време в спомени за деството и живота в семейството. Един от внуците записа разговорите на касети и аз имах честта да получа пълен комплект от записите. Те представляват изключително богато наследство, защото чрез тях мога да надникна в дома на моите прадядо и прабаба и да проследя ранните години на моят дядо и майка. Макар че всичко в тези разговори да ми беше интересно, имаше една обща нишка, която се открояваше особено през цялата седмица. Това бе уважението, с което четирите деца говореха за своя дядо и мой прадядо. След тридесет и шест години те говореха за него с нескрито страхопочитание и благоговение. Спомняха си го като човек с изключително силен характер. Помолих ги да ми кажат на кои негови качества се възхищават най-много, но в отговор получих само неясни обобщения.
- Беше непоклатим като стълб. - каза вуйчо ми.
- Имаше нещо достолепно в него - добави по-малката ми леля и подкрепи думите си с подходящ жест.
- Благоговеехме пред него - заключи майка ми.
Трудно се описва сложната и многопластова човешка природа - те не можеха да намерят подходящите думи. Едва когато започнаха да ми разказват конкретни случаи, личността на този патриарх, започна да се очертава. Това очерта въздействието на един голям човек върху неговото семейство, неотслабващо и до днес, няколко десетилетия след смъртта му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар