саморефлексия за метросемейството като институция

Материалистичната ни ценностна система е проникнала дълбоко в мутренско-чалгарската ни култура.
Ще ми се да вярвам, че преосмислянето на старите ни ценности ще се утвърди като трайна саморефлексия защото резултатът ще бъде следствие от изборите ни като личности - изборите по пътя на големите трансфомации в националната ни съдба. Има ли бъдеще семейството? Кое семейство? - питам се аз. Дали в метросемейството ще има по-малко разводи и повече хармония в дома? Дали децата ще си върнат положението, което заслужават а благополучието на родителите ще се увеличи в многобройните сфери на реализация, с редицата социални роли, които поемат ежедневно? Знам само, че бракът и грижите за децата превъзхождат по важност всичко останало и това се разбира особено от моето поколение - израснало поради комунизма в семейства с проблеми, с майки, които държаха повече на кариерата си отколкото на своите семейства, семейства в които често и двамата родители бяха прекалено заети и отдадени на работата си... Познато ли ви звучи? Мислите си - нищо ново няма под слънцето? Иска ми се да вярвам, че днешните млади хора ще поискат нещо по-добро за себе си и за онези, които обичат...