четвъртък, 19 март 2009 г.
Господна молитва
Отче наш, който си на небето, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята, хлябът наш насъщен, който ни го даваш всеки ден, дай ни го и днес, и прости дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и когато сме в изкушение, избави ни от лукавия, защото е Твоето Царство и Силата и Славата във вековете. Амин.
сряда, 11 март 2009 г.
за естеството
">Духовният живот, както и животът изобщо, няма нищо общо с т.нар. езотерично познание. Този живот е изписан върху всеки лист на всяко дърво и върху всяко камъче на морският бряг. Ще го откриеш във всеки слънчев лъч. На каквото и да попаднеш, това ще животът в цялата му красота. Винаги можеш да го прочетеш от кора до кора. Че той не се страхува от теб, защо ще му трябва да се крие? истината е че повечето от нас правят точно това - крият се. Потайничат! Изолираме се от живота, защото се боим от него. Страхуваме се до смърт от живота, защото живеенето изисква постоянно умиране.
събота, 21 февруари 2009 г.
Намерих те!
Този разказ е за едно момиченце, което се изгубило в тъмна гъста гора. То викало и плачело, но напразно. Обезпокоените родители, заедно с група доброволци, го търсели като обезумели. Когато станало тъмно, те отложили търсенето за сутринта.
В ранните утринни часове, бащата на детето отново влязъл в гората и продължил да го търси. В един момент той забелязал момиченцето на една скала, дълбоко заспало на тревата. Той го извикал по име и се втурнал към него. Детето се сепнало, събудило се и обвило с ръчички около баща си. Докато стояли така прегърнати, детето повтаряло:
- Татко, намерих те!
Да знаем накъде сме тръгнали е първата стъпка за да стигнем там.
В ранните утринни часове, бащата на детето отново влязъл в гората и продължил да го търси. В един момент той забелязал момиченцето на една скала, дълбоко заспало на тревата. Той го извикал по име и се втурнал към него. Детето се сепнало, събудило се и обвило с ръчички около баща си. Докато стояли така прегърнати, детето повтаряло:
- Татко, намерих те!
Да знаем накъде сме тръгнали е първата стъпка за да стигнем там.
петък, 20 февруари 2009 г.
Послание на Йоана към римляните 6,7
Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир....Ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите мъртви тела чрез Духа Си, който обитава във вас. Понеже, които се управляват от Божият Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме : Авва, Отче! Така самият Дух свитедетствува заедно с нашият дух че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.
саморефлексия
След всеки етап от работата си, поспри за момент, премери онова, което си открил, и хубаво го обмисли. Който е намерил вярната мярка за самият себе си, ще стигне далеч - това е законът на самонаблюдението и самопознанието.
четвъртък, 19 февруари 2009 г.
Монахът - войн на България
Васил Левски
Семейството на красивите неща не би било истинско без него. Не би го имало. Неговият портрет е един от семейните ни портрети и е на лично място в сакралното пространство където пазим спомените от предците... защото няма семейство без предтечи, без род, без корен. Левски е нашият български корен - олицетворение на любовта и свободата. Жив си Апостоле в душата ми.
Семейството на красивите неща не би било истинско без него. Не би го имало. Неговият портрет е един от семейните ни портрети и е на лично място в сакралното пространство където пазим спомените от предците... защото няма семейство без предтечи, без род, без корен. Левски е нашият български корен - олицетворение на любовта и свободата. Жив си Апостоле в душата ми.
сряда, 18 февруари 2009 г.
Моралът
Истинското достойнство на морала
се открива в непривични ситуации,
в онези мигове на мрак, когато,
въпреки че поражението изглежда неизбежно,
се постига победа.
Моралът не е нещо, което човек прави.
То е нещо, в което човек се превръща.
И въпреки че външната маска на морала
може лесно да бъде видяна
на житейската сцена,
същността на Пътят, Истината и Животът
е завинаги завоалираното присъствие
на съществуването.
се открива в непривични ситуации,
в онези мигове на мрак, когато,
въпреки че поражението изглежда неизбежно,
се постига победа.
Моралът не е нещо, което човек прави.
То е нещо, в което човек се превръща.
И въпреки че външната маска на морала
може лесно да бъде видяна
на житейската сцена,
същността на Пътят, Истината и Животът
е завинаги завоалираното присъствие
на съществуването.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
