Денят на Страшният съд

Дори да прочетеш всички книги,
написани от човешка ръка;
Дори да получиш съвет от всички
близки до теб хора;
Дори да изучиш мистериите на света
скрити за простосмъртните -
Христос е единственият, Който може
да те преведе през Деня на Страшният съд.

Христос е истинската светлина.

И не трябва да се осланяш за слава никому;
не трябва да търсиш път невидим за хората.

Остави книгите настрани - премини отвъд
сетивата и разума.

Повярвай на Христос в себе си и нека
светлината направлява пътя ти през болката,
защото само Христос може да те направи цялостен
защото само в Него е Мира.
Тогава светлината ще те направлява
в Деня на Страшния съд.

Ела Хикари, стихосб. Молитвеник

Блудният син се завръща - разказът за блудният син

Един човек имал двама сина. По-младият поискал от баща си полагащото му се от имота, с което заминал за далечна страна, където пропилял всичко. Останал без пари и без работа, той бил принуден да стане свинар. Живеел при лоши условия и се хранел много оскъдно - бил петимен да напълни корема си с рожкове, що свинете яли, но никой не му давал. Това тежко състояние стреснало блудния син и му подействало като сигнал за пробуждане. Той си спомнил за изобилната храна, която имали наемните работници в бащиния му дом, сетил се и за баща си, когото изоставил. Вероятно тези размисли били много мъчителни за него, тъй като осъзнал грешката си и пожелал да я признае пред баща си: "Татко, сгреших против небето и пред тебе!" Блудният син тръгнал към бащиния си дом, а пред дома бил посрещнат с голяма радост от стария си баща, който го пременил в хубава дреха и устроил богата гощавка с близките, за да отпразнува завръщането му.


Тази притча, която се нарича бисер на притчите ни разказва, затова че човекът е свободен да избере добрия или лошия път. Блудният син е избрал лошия, но се осъзнал своевременно. Образа на разкаялия се син Иисус Христос описва психологически много вярно и незабелязано го приближава до нас, за да сравним себе си с него.

мигът е всичко

Ако в минутката, летяща безвъзвратно,
ти успееш с шейсет секунди да напреднеш
в пътя свой - Земята твоя е!
Ти всяко нещо в нея ще владееш
и повече от туй - Човек ще бъдеш, сине мой.

Богоподобие

Бог сътворил човека по Свой образ.
Естествено - човешката богообразност
надвишава многократно
представите ни за обикновено Божие отражение
у същността ни. Божият образ е присъствие
на Бога у мъжа и у жената в равна степен.
Няма друго същество на Земята,
което да е удостоено с тази привилегия
да носи образа на Бога...

Какво е човекът?

Човекът в Новият завет
се стреми
към съвършеният човек
да се приближи -
към Исус Христос.

На своята духовна общност
член - на Църквата православна,
човекът, учи се да гради
взаимоотношения
изпълнени с любов.

Човекът в ново измерение -
в семейството на красивите неща...

На баща ми

Примитивен материализъм
и налудна борба с Бога...
Що е то?
Комунистически режим.

Материализмът - заместител на религията.
Демонска борба с Бога.
Обявиха Създателя за измислица.
Душата на "свободния човек"
стана робско свърталище
на бесовете
на земните господари -
комунистическите феодали,
партийните екстременти.

Но Христос е казал -
"Отдайте кесаревото кесарю
а Божието - Богу".

На управника - плати данъка си.
С това ролята му в твоя живот свършва.
Взаимоотношенията ти
с комуноидите са до изчерпването
на практическите решения.

Там, където е личната духовност
ти си свободен.
Власт над безсмъртната ти душа
комуноида няма.

Тя е дом на Бога.

за християнското смирение

Някога Христос е приел образа на обикновен човек, на скитник. Нямал е къде да подслони главата си. Понякога хората са го преследвали с камъни. Трябвало е да понесе безброй обиди, а накрая униженията и мъките на кръстната смърт. Той е посрещнал всичко, без да се оплаква. И отправил следните думи към Небесният Си Отец: "Прости им, те не знаят какво правят..." Целият Му живот и самата Му поява в човешки образ е израз на ненадминато смирение.
Този грандиозен пример на смирение не понизи Хрисос пред бъдещите поколения. Напротив, въздигна го. Той можеше да покаже на враговете Си тяхната нищожност и Своето всесилие. Но Иисус не желаеше такъв авторитет. Не с насилие и със страх печелеше душите, а с благост, убеждение и любов.
Постепенно милиони Го обикнаха. Той им стана близък, защото преживя собствените им унижения и мъки, и те знаеха, че ги разбира. Показа им пътя за спасение от давещото ги негодувание, от безпомощността пред наглите и силните: смиряването на омразата с добро.